|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧИРПАН, 2001. ДЕН ТРЕТИ И ПОСЛЕДЕН Костадин Димов Белязан със знака на изобилието, за всички освен Недялко Таскин, който сладко спеше на стълбите на Универмага, поглъщайки слънчевите лъчи като Черна дупка, с което предизвикваше завистта на светските кучета. Блаженият му сън обаче бе прекъснат с няколко ритника от строгите пазители на реда. Те бавно крачеха и търсеха не толкова място-гнездо на порока, колкото къде да изнесат утринната си литургия на чаша кафе. Незабелязана от тях двойка, с видима разлика от половин век, свърши бързо биологичната си нужда пред недовършения театър и седна в поза, характерна за тъжно разделящите се млади в края на лятото на Бургаската гара. Писането на вчерашния репортаж бе извършено на изкривената от старост пейка пред Яворовата къща в обкръжението на прекрасни цветя и птича песен. Там си припомних анекдота: Докторе, имам три тестиса! Не може човек да има толкова!? Сваляй панталоните да проверим!! Опипал го доктора и не стигнали до консенсус. За да решат окончателно, извикали още двама специалисти и три сестри с чувствителни пръсти за прецизност на експертизата. Накрая пациента погледнал часовника си и си тръгнал. По стълбите го срещнал приятел и го попитал:Киркор, ти какво правиш тук?!? Ааа... Нищо. Имах половин час свободен и наминах да ме почешат малко.
Вечерта любезните домакини пак бяха извадили голямата бъчва с бяло и двете малки с червено. Те с невероятна точност отгатваха по погледа на посетителя от кое и по колко да налеят в любимите на всички зелени чашки. Тук е моментът да се извиня на момичетата от ансамбъл "Нестинарки" за хапливата реплика от предния репортаж за привидна нервност. Виновни за нея се оказаха краткостта на подготовката и голямото желание на режисьора да направи пълен букет от фолклорни цветя (нещо като Биг Мак). Нали играта се играе според свирката на рефера. Откровените разговори и неповърхностното второ гледане на спектакъла повишиха нивото на хореографската култура на поне още един зрител.
След това от сцената се ширнаха изпълненията на "Канарите", дирижирани с поглед от Атанас Стоев. Те накараха около 500 сърца да бият в един ритъм и няколко тона чирпанска кръв да кипне като младо вино. Авторът (който е роден до морето) в това време запази самообладание и философски обсъждаше на стълбите на великолепната къща с едни ангели, как по Интернет вълните автентични български песни да достигнат и до най-далечното, напукано от жажда емигрантско сърце. Нали нашите сънародници имат нужда от благи думи точно толкова, колкото ние, останалите в тази презряна страна имаме материални проблеми. Точно навреме тези "тежки " национални дела бяха прекъснати от весело хоро. Начело му беше напълно заслужено Никола Манев. Да му дава Господ живот и здраве, всяка година да слага венец от хора на това светено място. И както се казва в едни стари и мъдри народни писания "Три дни пили, пели и се веселили. Да сте били там да видите!" Пожелавам ви от сърце догодина да го сторите. П. П. За вас с мъъка, мъкаа се труди Костадин Димов. Който не хваща вера на думите му, да му погледне снимките. В помощ му бяха непадналите в борбата с Чирпанската: Тодор, Женя, Виолета, Пламена, Деница, Петя, Николина, Ани, Дарина, Георги и други незнайни добри хора.
© Костадин Димов |