|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОВОБЪЛГАРСКОТО СЛОВООБРАЗУВАНЕ В "ИСТОРИЯ СЛАВЕНОБОЛГАРСКАЯ" Мария Деянова Когато защитават тезата си за народната новобългарска основа на езика в Паисиевата "История славеноболгарская", авторите преди всичко изтъкват масовото пренебрегване на черковнославянските фонетични и граматични норми, редица важни иновации в сравнение със старобългарските (черковнославянските) морфологични системи: аналитично степенуване на прилагателни, наречия и дори глаголи, новите форми на притежателните местоимения за трето лице, редовната употреба на преизказни форми за миналите времена, изместване - наполовина - на инфинитива от личната да-конструкция и др. (Андрейчин 1962 и др.). Понякога се посочват и народноговорни единици в речника. Най-рядко вниманието се спира върху словообразуването (Георгиева 1962 и др.). Във връзка с него е подчертавано, че компилативният характер на текста е повлиял до такава степен върху езика, че "словообразувателните типове изцяло са обусловени от изворите на Паисий" (Минчева 1982: 42). Възприемаме това все пак не като твърдение, че словообразувателните типове имат изцяло книжен характер. Защото повечето от тях, особено що се отнася до деривационния начин на словообразуване, в самите извори са толкова (или почти толкова) черковнославянски (старобългарски), колкото същевременно и новобългарски: те са битували през вековете и в народните ни говори, та не могат да се противопоставят на новобългарската езикова основа на "Историята". Тук по-специално отбелязваме положението за некнижния характер на суфикса -ство, много продуктивен в старобългарски и представен в Паисиевия текст в осемнайсет лексеми. Защото "наставката -ство съществува и в народната ни реч" (Андрейчин 1977: 130) и това се вижда например от абстрактните съществителни юнаство и царство в самоковския говор (СбНУ 5: 184), записани преди 1891 г. от информатор, роден ок. 1814 г., което изключва влияние от книжовния език. Няма причина да се съмняваме, че този суфикс е бил жив и по време на младостта на Паисий. Известно впечатление за преобладаване на книжните елементи може да възникне
поради големия брой на лексемите, образувани с книжни суфикси. Ето числа от
главата "Събрание историческое о народ
I. Имена на лица 1. Производни имена, образувани от мотивираща основа на глагол и суфикс -ач, означават професия, занимание: ораче, копачее 4б (цитатите от "Историята" предаваме с опростена графика според фототипното издание на Б. Райков от 1989 г.). В говора продуктивен словообразувателен тип дава формациите орач, косач, пластач, музач, везач и мн. др. 2. От субстантивна мотивираща основа и суфикс -ар имената означават занимание или характерно качество: овчаре 4б, господаръ 28а, 41а - жетвар, козар, стокар, звездар, момар, торбар ‘просяк’ (ирон.). Речн. 3. От субстантивна основа и суфикс -лия имената означават характеристика на лицето по занимание, характерна черта, жителство: занаятлии 4б - срв. еснафлии ХС 30, самоковлии ХС 13, пазарлиа ‘който се пазари’ и касметлиа Сам 255 и 151, и др. 4. От адективна мотивираща основа и суфикс -ник имената означават характеристика по важна лична черта: книжникъ 4б, сродник 48а, начелници 29б, грешници 22а - сакатник, проклетник Сам 125. 5. От вербална основа и суфикс -ник имената означават характеристика по свойствено на лицето действие: угодникъ 52б, отступникъ 23б, наследникъ 24а, очаяникъ 43б, даници 30б, ученикъ НФ 98, наставникъ НФ 102 и др. - работник, бръборник, лежник, нехайник, заповедник, натурник Сам 124-125. 6. От субстантивна мотивираща основа и суфикс -ин образуваното име означава единичен представител на социална или народностна група: боларинъ 23б, болгаринъ 24а, србинъ 26а, господинъ 23б - аргатин, турчин, евреин. Речн 124. 7. От субстантивна мотивирища основа и суфиксален комплекс -анин се
образуват жителски имена: Свети Димитриа Нови челов 8. Със суфиксалния комплекс -анец се образуват имена на лица според техния произход: братанецъ 53б - братанец Речн 391, софианец Сам 122, приоданец ‘пришелец’ (от приодим) Речн 296. 9. От адективна мотивираща основа и суфикс -ец се образуват съществителни за характеристика по типично качество: хитрци 4б - убавец, мрътовец, цивилец. Сам 124; големец СНУ 5: 180; пръвенци. Там 181. 10. от вербална основа и суфикс -ец се образуват съществителни за характеристика по типично действие: трговецъ 4б, убийци 26б - убиец Речн 363, крадец, побиец Сам 122. II. Имена на вещи 1. От субстантивна основа и суфикс -ник се образуват имена, означаващи вместилище: светилникъ 52б, поменикъ 50б, отечници НФ 99 - лажичник, варник, сламник. Сам 125. 2. от вербална основа и суфикс -ок са образувани съществителни абстрактни: прибитокъ 4а, поступокъ 5б - срв. поминок, писок. Сам 127.
I. Имена на лица Образуват се от лични имена от мъжки род, означаващи характеристика по социално
положение, народност, занимание, и суфикса -ина: кн 2. Със същите мотивиращи основи и суфикс -ица се образуват: царица 35а - даскалица, лекарица, докторица, кумица Сам 130. 3. С разширение на същия суфикс се образуват роднински названия: братаница 34б - братаница, сестреница, золвеница. Речн. II. Абстрактни съществителни 1. От адективна мотивираща основа и суфикс -ина се образуват съществителни, означаващи физически или духовни качества: новина 40б, истина 4а - длъбина, новина, леснина, правина, Простин’ата по ората оди. Сам 129, Речн 300. 2. Съществителни, означаващи характерно качество или чувство, се образуват от адективни основи със суфикса -ост: мудростъ 4а, храбростъ 30б, хитростъ 36б, старостъ 49б и др. - якос, глупос, гиздос, тежос, старос, бръзос, младос, убос, милос; Думите да си подвоиме, кога имаме тежос некаква. Речн 270. 3. От глаголна мотивираща основа със същия суфикс: жалостъ 48а, ревностъ. Послесловие - гальос, радос; От гальос не знаеме що да му оратиме. Речн 64. 4. Съществителни, означаващи физически или душевни качества, се образуват от субстантивни основи със суфикс -ота: срамота, 5б, тегота 52б - срамота, греота. Речн 137. 5. Със същия суфикс, но от адективни мотивиращи основи: теснота 23б, красота 34а, простота 4а - штурота: Ке видиме штуротата да те не зак’ори и тебе. Речн 137. 6. Абстрактни понятия из стопанския и обществения живот са образувани от субстантивни основи с едновременна суфиксация и префиксация: размирица 36а - исполица, надница. Сам 131. III. Имена на места и предмети 1. Със суфикса -ица от мотивиращи съществителни (и с разширение -(е)ница): столица 58а, плевница 10а, багреница 27б, колесница 12б - тръница, ‘място, обрасло с тръни’, плетеница ‘постройка от плет’, Речн; гробарница ХС 53; вратница, подница, чебрица ‘ведро’, бабица ‘къделя’, вилица. Сам 131. 2. Със същите суфикси от адективни основи (с често изпускане на суфикса -ен): темница 32а - темница ШБ, есеница и пролетница ‘нива, засята с посочената култура’ Сам 131. 3. С непродуктивния суфикс -тва са образувани от вербални основи малък брой съществителни: ловитва 21б, клетвою 16а, молитва НФ 100 - срв. в общонародния език клетва, жетва, молитва и др.
I. Абстрактни съществителни 1. С продуктивния суфикс -(е)ство и най-често от субстантивна мотивираща
основа в "Историята" са образувани имена за качество, състояние: грабителство
14б, дружество 44а, поганство 15а, монашество НФ 103, кралство
38б, кесарство 21а, правителство 44а - срв. в самоковския говор
от XIX в.: Тогава бойовете се връшиле повече с юнаство; ...та какво неке
да си предадат царството! СНУ 5: 184 (с. Доспей, 1890 г.); моминството
е везирство, викат старùте; Сега моминство се не тражи.
Речн. 202; зверство, братство, слугинство. Сам 139. От друг говор: Вь
л 2. По-рядко същият суфикс се свързва с адективни основи: лукавство 15а, коварство 41б (с изпускане на -ен) - богатство, пианство. Сам 139. По изключение мотивиращата основа е вербална: бегство 15а - убийство. 3. Абстрактни имена се образуват и със суфикс -ило: правила 5а и др. - светило, венчило, ставило, патило. Сам 139. 4. Имена на места се образуват от вербални основи и суфикса -ище: пристанище 45б, позорище 20а, урочище ‘естествена граница’ 16б - пасище, поище, кръмище. Сам 138; разорище ‘разорано място’ Речн. 5. Приложението на народния суфикс -не за образуване на отглаголни
имена на действия в "Историята" е ограничено до бегана 29б, запустене
29а, смотренемъ 31б и пов Съответствия се откриват и при други начини на словообразуване. Два словообразувателни типа се изграждат чрез префиксация. 1. Представката за означаване на далечно родство през няколко поколения е пре- (Паисий на места спазва нормативното пра-): преотци 3а (в оригиналния предговор!), предеда 8б, преродители 28а, преродитела 51а - срв. предеда СНУ 5: 179 (с. Доспей!), пречича Речн 293 и др. 2. От вербална мотивираща основа и префикс пре- са образувани имена на действия и резултат от действия: предели земли греческие 19б, пределомъ 37б - пределен ‘преграден’, предой, прекар Речн 288, прекоп, прелес, премуз, пресек. Речн 289-291. В областта на композитите се установяват само три общи словообразувателни типа въпреки наличието на повече от осемдесет сложни думи в Речника на самоковския говор, суфиксни и безсуфиксни, съществителни конкретни и абстрактни, прилагателни качествени и относителни, глаголи активни и възвратни, с различни семантични отношения между мотивиращите основи (врътокашник ‘добър домакин’, милокакица ‘жена, която обича хората’, очодерен ‘прекалено прям’, благодумен, денгубим се ‘губя си времето’, чудотворим ‘правя пакости’). С първия компонент само- са отбелязани девет думи, например: На самовол’е ништо не сам правила. 207, което позволява да отнесем Паисиевото наречие самоволно 20б към народните новобългарски композити. Също така малолетна гора и плъногодишен ни дават право да преценим като народно прилагателното в откъса: Йоанъ ... далъ свою дъщеръ десетолетною за сина Александрова. 44а. В разказа на доспеец, роден ок. 1814 г., четем: Ние сме най староседелци у това село. СНУ 5: 184. Ето еднотипните съществителни: 1. Сложната основа е образувана от субстантивна и вербална производяща основа: втората означава действие, а първата - неговия обект: летописъ 23а - срв. трънокоп, костолом, мишомор, слънчоглет и др. Сам 117. 2. Двете мотивиращи основи са субстантивни: семантичното им отношение е атрибутивно: родословъ 20а - срв. гороцвет. Речн 70. 3. От първа субстантивна, втора вербална основа и суфикс -ец се образуват имена на лица, охарактеризирани откъм занимание или поведение: летописецъ 46б, иконоборецъ 15а, звездочетецъ 6б - срв. песнопоец, чудотворец ‘пакостник’ Сам 122, шегобиец, лабноверец ‘несериозен човек’ Речн. В производните прилагателни три суфикса и един префикс представят тук народните форманти: -ин, -ит, -(л)ив, пре-. 1. От собствени и нарицателни имена от мъжки род със суфикс -ин се образуват свободно относителни прилагателни за принадлежност, ако името окончава на -а: папини епископи 60а, братъ Методиинъ (от Методиа) 57а - срв. дедин (от деда), укин (от ук’а), чичин (от чича). Речн 366, 383, Сам 151. 2. От субстантивни основи и суфикс -ит или суфиксален комплекс -овит се образуват прилагателни за временни или характерни качества на лица: знаменитъ 54а, сановитъ 57а - срв. санит ‘съновит’, упорит, маанит Сам 151, биковит ‘безсмислено упорит’, речовит Речн. 3. Към много продуктивен в говора словообразувателен тип се отнасят Паисиевите прилагателни с мотивираща вербална основа и суфикс -лив, означаващи склонност към съответно действие като характерно качество: горделивъ 4б, смотреливъ 40б, покорливъ НФ 46 - срв. лажлиф, прифатлиф, вреслиф, оратлиф, сръдлиф, стислиф, мръзлиф, избръзлиф, принослиф, завидлиф, задръжлиф. Сам 155, дрънкарлиф, отстаплиф и др. Речн 252. 4. По-редки са формациите от субстантивна основа: незлобливъ 4б - срв. паметлиф, доверлиф, жалостиф и др. Сам 151. 5. Вариант за относителните прилагателни със суфикс -ски представят прилагателните с мотивираща основа с окончание -к или -ц, които се образуват със суфикс -чк: Мелничка, Струмичка епархия 11б, Немечка држава 59б - срв. човечки, старечки (Старечки пристап’ам, оти сам стара) Сам 101, 100; владичка литургия ХС 13 и мн. др. 6. С префикс пре- и адективни основи се образуват прилагателни (рядко - наречия), означаващи превъзходна степен на признака, качествен или количествен: прехитръ 4б, препростимъ 3а, премудри 28б, премногаю 44б, преславная. Послесловие, премного 5б - срв. пребела погача СНУ 10: 153, премлада НП 24, пребела премена НП 90 (Доспей); Детето е убаво и преубаво. Сам 167. Народният характер на глаголното словообразуване у Паисий е проявено особено убедително в префиксацията: няма нито един префикс, който да е чужд на новобългарския говорим език. Според нашите наблюдения в "Историята" се наброяват към 40 словообразувателни типа на префигирани глаголи с префикс -до, вместо който стои при- с акурсивно значение, например: Егда пришелъ царъ по море ... и пришелъ до Варна... 18а (подобно и на 26б), принели ключи 26б и 27б. В самоковския говор при- с акурсивно значение е със 70% по-честа от до- с това значение (приодим, придем, притрчим, прибучим, приведем, прилетим, принесем, приводим), и това може би се е отразило в текста на Паисий. 1. Сходство между говора и "Историята" има и относно малката честота на префикса в- (въ-, во-, ва-), тъй като често той се заменя с у-. Срв. въшелъ 17а, въпалъ 25б, всадилъ въ темницу 32б - фнесем, влезнем, вовирам се и др. Сам 155. 2. Префиксът въз (воз, вос) образува три словообразувателни типа. Насочване на действието нагоре (в пряк или преносен смисъл) означават глаголите: въздвигалъ воиска велика 15а, възстал синъ его Драгушинъ и изгналъ отца своего от кралевство 35б, въздахънулъ 22а, превъзнели 37б, възбудилъ 41а, диаволъ воздвигалъ зависть 31а, възлубилъ 5а, возненавидели 33б - воздигнем се, воскачим се, восправим се, восседнем, воздаанем, возмогнем се, восчудим се, возрадуем се, возгордеем се. Речн; возбудува народо ХС 16. 3. Значението ‘повратно насочване на действието’ е по-рядко: въздалъ имь отмщение НФ 43, возвратил се 29б, въсприемутъ от Бога мьзду свою. 61б, възбранилъ имъ не богопротивити се. 7а - воздржам се, возвием се, Речн, воспираха го да не прави лоши зулуме ХС 40-41. 4. Резултативното значение в някои случаи е отслабнало и глаголът се схваща като перфективен корелат на изходния глагол от несвършен вид: Алексиа послалъ възискати миръ. 29б, но Йоанъ не восхотелъ миръ. 43б, Крунъ ... оселъ Цариградъ..., но не възмогалъ възети его. 20б. Също и в говора: Йа се ногу ретко возл’утим. Речн 57; Снощи, ка си седех, и востреперих. 59: У фашиско време возбогатеа. 57; Немааме, немааме, па се воздобийме. Пак там. 5. Глаголите с префикс за- означават ‘преминаване или оставяне в някакъв
смисъл "отвъд"’ (Андрейчин 1977: 143): Крунъ повелелъ заградити тесная
м 6. Близко до горното е значението ‘пълно преминаване в ново състояние’: Закоснелъ
царъ Муртагонъ. 22а; Самоилъ пошелъ на Едрене и разорилъ и запустил его.
25а; монастиръ его запуст 7. Глаголите, образувани с префикс из- (ис-), означават насочване на
действието навън (в пряк или отвлечен смисъл): изишли изъ ковчега 6а;
изнелъ много злато и раздавалъ. 26б, едни изб 8. Словообразувателен тип от из-, субстантивна основа и суфикс -и- означава извеждане на обект от предмета, назован с мотивиращото съществително: свети Иларионъ ... и свети Теофилактъ искоренили ... они проклети ереси. 26б - срв. изуздим, изушим (конец от игла), изумим ‘забравя’ и др. Речн. 9. Словообразувателният тип с из- и вербална основа може да означава изчерпване на сборно действие с много субекти или обекти, с известна последователност във времето (Андрейчин 1977: 144): Азь вси монастири ... истражихъ. Послесловие; и безъ числа чловеци изгинали въ оно дело. 7а; Крунъ избилъ 600 хиладъ от воиска Никифорова. 19б; а други пленили и исекли ги. 17а - срв. изойдеме си, искинем ‘изкъсам’, искраднем и др. Речн. 10. С из- и вербална основа се образуват глаголи, изразяващи извършване
на действието в цялост, докрай: они зажегли плевницу, изгор 11. Префиксът на- придава на вербална или субстантивна основа (което създава два отделни словообразувателни типа) значението ‘насочване на действие към обект, обикновено върху някаква повърхност (в пряк или преносен смисъл)’: и населили се болгари на тая земла. 10б; Наложилъ на нихъ данъ. 52б; натакнали я глава Никифорова на вила. 20а; грци от завистъ нарекли го Хасанъ. 16а; Наговорили грци солунски латиновъ да покоратъ Болгарию. 32а; ... слова намещати. Послесловие - срв. наместим се: Цела вечер се намещава на столо и не йаде; накашкам се (‘нацапам се’), напл’аскам се, наросим, наговориме се, надумаме се. Речн. 12. С адективна мотивираща основа, разширена със суфикс -е-, префиксът на- може да изразява обилно придобиване на нов признак: Егда насилели чеда Агарини..., надъ много царства... одолели. 48а - срв. ден’о веке найакна, намекнало ми е зел’ето таа година. Речн 213, 215; Турците напунели отсекаде. СНУ 5: 179 (Доспей). 13. Префикс на- придава на глаголи от несвършен вид значението ‘довеждане до резултат (в пряк и преносен смисъл)’: от негово семе ... хощетъ Богъ паки наплънити землю. 6а, научил се язикъ болгарски. 57а, церкви направилъ НФ 104 - срв. Ке накладем печката. Речн 214, нагнете това месо навнетре и го заши. Речн 210; нагоим се, научим се. Там. 14. Префиксът о- (об-) придава на глаголната основа значението ‘обхващане на обект от всички страни’: султанъ Мехметъ отвсуду обтекалъ грци. 46б, оградилъ градомъ Охрида 58а, Тако обвладалъ Крунъ многимъ градомъ грческимъ. 20а, Романъ царъ обдарилъ срацини. НФ 45, Пакъ пришелъ съ велика сила и облеталъ Цариградъ. 23б - омотам, окашкам, овръжем, обрежем, обипалим. Сам 158, оплетем Речн 244, оптакам ‘поръбвам с отделно парче плат’, оплакувам. Речн 245; като ишла на вода, еден миник ... й се опасувал опрегачо. СНУ 12: 266 (Доспей). 15. Глаголи, образувани от адективна основа, разширена със суфикс -е- и
с префикс о-, означават придобиване на признак (по-често физически):
От того време ослаб 16. Префиксът от- (од-) придава на глагола значението ‘отделяне или отдалечаване на действието от нещо’: но се отцепили конечно и били самовластни. 10б; отсекалъ ему главу. 26а; да не отпущатъ ихъ въ римскою ересъ. 60б; Сабинъ ... отложилъ почитание светихъ иконъ. 17б; отступили болгари от християнство. 18б; воиска ... от различни народи откуповали. 28а и др. - срв. да откупи ХС 21, одлачим, одметам се, одломувам, односим, отпирам леке, откинем ‘откъсна’ и др. Речн. 17. От- (од-) с глаголна основа от несвършен вид означава извършване
на действието в обратна посока: Папа отписалъ ему на 106 въпроси отв 18. Префикс по- е формант в най-много словообразувателни типове. Продуктивен
е типът със значение ‘извършване на действието върху повърхност (в пряк или
преносен смисъл)’: Болгари поставили на царство Тагана. 17б; они покриваютъ
свое дело лукавое. 45б; тако последи и нихъ попрали и погазили.
46б; (србие) своего насилнаго Стевана похвалаютъ. 38б; вьсъхъ одол 19. Префикс по- има старинно значение ‘извършване на действието в слаба
степен’; то е развито и при по- като втори префикс: и от много други истории
сабрахъ ... и пораспространихъ и съвъкупихъ сию историицу. 5б; но нин 20. Близко до горното е значението ‘извършване на действието за ограничено
кратко време’: поживелъ за н 21. Старинен словообразувателен тип с по- и (главно) глаголи за движение означава начало на действието: болъгари же не смеяли погнати ихъ. 20б; царъ побегналъ съ мало дружина у Цариградъ. 13б; познай истину. 11б; Последуйте ми. НФ 105 - срв. Он бил пошел сам. Сам 84; да пойдатъ ХС 31; Погнаа ги да ги тепат. Речн 269; побуйаем ‘почвам да буйствам поради липса на грижи’ Речн 266; поведем 267; Нешто се поболи и набръже умре. Речн 266. 22. По- и мотивираща основа (главно) от преходен глагол означава сборно действие с отсянка на разпределителност: побили власи све до единаго, други се подавили въ Дунавъ. 45а; погазили и попалили цркви и монастири, царски и архиерейски дворове ... 5а; мали царства били, после ги потребили йевреи. 7б; въ то луто време погубили се они истории царски. 5а - срв. Сичко сте помръсиле, бе деца! Речн 276; Народо си се покрил по горите. СНУ 5: 180. 23. По- може да формира словообразувателен тип с отслабено резултативно значение, т.е. почти чисто граматично значение на свършен вид: погрешили писатели въ томъ. 26а; Азъ излиха поревновахъ по рода и по отечество болгарское. 3б; Александръ царъ пожалилъ царя Иоана и предложилъ ему ... миръ. 44а; (Ноя) порадовал се велми, защо хощетъ остати ... паметъ его на земли. 6а; побили войска Муратова. 44б; обтекли све воинство грческое и поробили ихъ 30а; побралъ много користъ 16б; пострадали НФ 106 - срв. посакам, покудим, поорем, ‘изора’ Речн, поарчим, погодим се. Сам 158. 24. Словообразувателен тип с под- (пот-) означава насочване на действието под нещо или надолу (в пряк или преносен смисъл): Кои по него царствовали ... на негову титлу се подъписовали. 53б - срв. потковале коньете наопако. СНУ 5: 180; потписувам се, потпитвам, потпирам, потпин’ам, потказувам. Речн. 25. Префикс под- може да изразява и извършване на действието в смекчена, по-слаба степен: За то му се безумие сви подъсмеяли. 37а; Ако се и подносеть москали ... и серби ..., да са по-перво они прияли писмена словенска, но несть тако. НФ 91 - срв. Мажо й оди да проси, па она се подноси. Речн. 271; Йордана ми се потсмея, ама и она си потпине. Речн. 283; Яни са се золви подсмеяле. СНУ 6: 35 (Доспей). 26. Словообразувателен тип с префикс пре- означава преминаване на действието
през нещо (в пряк и преносен смисъл): Страшимиръ ... пребегналъ въ Молдовлахиа.
47б; И докл 27. Същият префикс означава и пренасяне на действието на друго място (често
в преносен смисъл): Самоилъ ... преселалъ народи по различни страни.
55а; пренелъ престолъ царски ... въ Преслава. 54а; Тако азь презр 28. Друг словообразувателен тип означава повторно извършване на действието: То су били знаменити цари ... ради светое ... житие препоменухомъ ихъ зде. 56а - срв. в Речн: премузем ‘издоя повторно’, препредем ‘изпреда втори път, за да осуча’, и др. 29. С префикс при- се образува много продуктивен словообразувателен тип, който означава насочване (в пряк или отвлечен смисъл) на действието към нещо само с приближаване или с пълно достигане: Телерикъ пришелъ у Цариградъ. 18б; принели ключи от 35 градовъ. 26б; Егда билъ генералъ при Струмица, ту притекалъ Крунъ, убилъ генерала. 19б; (папа) за патриарха рекълъ, защо не е пришло еще време. 22б; призвали болгари от Видинъ того Константина Шишмана. 33б; (Доланъ) приобщилъ Алусиана на царство. 27а; Когда се приближили обе воиски ... 20а; ... привлечени къ вери. 22б; То србие нашли и приписали Стевану насилному. 37б; Они уразумели, защо е приелъ кръщение. 22б - срв. Па не придеш да се огрееш; притръчим, прибучим (с мотор), прилетим, приврем се, примешам се, привежем, призетим. Речн. 294-295; Дали го тизе привикна водица да ти доноси? СНУ 12: 267 (Доспей); Прилега ли да ни разсипува и свети господин? ХС 39. В глагола присъвокупихъ (и скончахъ реченая в сию историицу. Послесловие) бихме могли да видим освен посоченото тук значение и умалително (атенуативно) значение на при-, имайки предвид склонността на Паисий да се изразява скромно. И то би имало паралели в народната реч, например: Присработих колку можем и легнах. Речн. 297; Припръскува ‘превалява’, Приопни малку тело, да се изтегли! 299, 296. Не давале некой да припбри там. СНУ 5: 179. 30. С префикс про- се формират два словообразувателни типа. Значението
на единия е преминаване на действието през вътрешността на нещо (в пряк и преносен
смисъл): Иванко ... проболъ цара Ас 31. Словообразувателен тип с про- може да означава начало на действието
на глагола, проявено за пръв път: (Марко) проплакалъ и не хотелъ никако
бити се съ христиани. 39б; Въ л 32. С префикс раз- (рас-) също са установени два общи словобразувателни типа. Първият означава разпръскване на действието в разни страни: Како се разсеяли изпрво, они, що били на она страна, звали ги скандавлане. 8б; Онъ ги разнелъ по Аморея и Армениа. 12б; И тако се конечно разлучили гръци от латини. 23а; разпратили по всюду, где са говори славенски. НФ 99 - срв. расфръл’ам, распадим, раздвоим, раскинем, разнесем. Речн 307, 308, 310, 311, 313. 33. Второто значение на раз- е усилване на действието: за то се разгневалъ царъ гречески. 17а; Симеонъ се разгорделъ победою. НФ 45 - срв. развадувам ‘изваждам всичко’ Речн. 306, разлетим се ‘разбързам се’, разл’утим се, разоратувам се. Речн 308, Кой си развреди коремо, после мачно живее. Речн 307; разбили СНУ 5: 179. 34. Префикс с- (съ-, со-, са-) се включва в продуктивен словообразувателен
тип със социативно значение (събиране заедно вкупом): И стекалъ се народъ
болгарски како единъ чловекъ. 28а; Алексиа царъ собралъ воиска. 29б;
И созвалъ патриархъ епископи. 27б; Они ... согласили се на убиение
его. 25б; не бисть мн 35. Непродуктивен словообразувателен тип с глагол за движение и префикс с- означава движение отгоре надолу: Онъ не спадналъ съ коня 26а; тамо слезалъ съ коня 26а; срв. скарувам ‘закарвам по нанадолнище’: Едни от балкано скаруват дръва, Зема та ме скара на болницата. Речн 329; Сечеше он, а па йа сличах Речн 333; Фанах да се слагам (‘подчинявам’) на децата 332; слезнем, спаднем, спущим. Сам 160; Од Дабова глава турците слетели до Искаро. СНУ 5: 179. 36. Префикс с- често означава достигане на резултат от основното действие. В някои случаи значението е избледняло и глаголът функционира като чисто видов перфективен корелат на изходния глагол. Марко согрешилъ нечто ... отцу своему. 39а; Ако се боите сьмерти, скрийте се вь гору. НФ 105; и скончахь реченая вь сию историйцу. Послесловие; не могохь сьтерпети кь тому вь Хиландар и изидохь. Пак там. (Батоя) створилъ цара Константина себе даника. 12б; смирил се Константинъ съ Милутина. 34а; (Никифоръ) сожегалъ дворъ Круновъ. 19б; на мали части съсекли ихъ. 16б; Методия начелъ сказовати ему о пришествие Христово. 22а - срв. сварим, скроим, скопам, сработим, сметем. Сам 160; от Речн: згрешим 123, склъцам 330, строшим 346, сцапим 348. 37. Словообразувателен тип с префикса у- означава навлизане в нещо - в окръжение на предмет, в състояние: грци ... убегли въ градъ Русчукъ 43б; Свети Евтимиа многими похвалами ублажаеть его. НФ 100; (Йоанъ Цимисхиа) увелъ го (Бориса) у Цариградъ съ царски венецъ. 24а - срв. унасам ‘внасям’, уривам, утакмим ‘сгодя’, утаим се ‘замълча’ и др. Речн 368-369. 38. Префиксът у- има и резултативно значение, често избледняло и сведено
до почти чиста перфективация: укрепил се народъ болгарски 13а; уловити
болгари въ в В "История славеноболгарская" отбелязахме 14 глагола с вторична префиксация, и това е сравнително добра честота при неголямата дължина на текста. В богатата със статистически данни монография на Л. И. Ройзензон (Ройзензон 1974) върху славянската глаголна полипрефиксация един от основните изводи гласи, че "несомненно, болгарский язык - найболее развитый среди все остальных славянских языков в области бипрефиксации и ... полипрефиксации" (Ройзензон 1974: 178). У Паисий като вторични са употребени осем префикса: по-, за-, про-, пре-, при-, о-, раз-, с-. Българският език е на първо място между славянските езици по продуктивност и честота на префикса по- (Ройзензон 1974: 162). При това в българския народен език композитите с по- са два пъти повече, отколкото в литературния език, и това също е отличителна черта на българската би-префиксална система (Ройзензон 1974: 163). От друга страна обаче, в повечето славянски езици (и в български) едва през 19. - нач. на 20. в. настъпва рязко попълване на запаса от глаголи с вторична представка по- (Ройзензон 1974: 165). При това положение изглежда показателно, че в "Историята" има два глагола с непървично по-, и то в непряко (умалително) значение, още в средата на 18. в. (За сравнение, в големия Троянски дамаскин от 17. в. Ройзензон е открил само четири случая на умалително по-, Ройзензон 1974: 163). Това може да се обясни със старинен народен узус в родния говор на автора. Примери вж. в т. 19. от Самоковския говор се добавим понастанем ‘порасна’, позачувам ‘позапазя’, позаслънем ‘попредпазя’. Реч. 273. Ройзензон отбелязва "изключителното поведение на българския народен език" (Ройзензон 1974: 189) и по повод на честотата на непървичния префикс за-. В "Историята" намираме два глагола с вторично за-, при което и двата са в оригинален текст: самъ Богъ избралъ его и ... заутврдилъ на царство болгарское. 55а; того ради зърасудихъ и съвакупихъ све заедно. 5б. (Тук имаме и пример за вторично съ- при мотивиращо словосъчение ва купъ.) - Срв. Ногу длъго лежах, ама са ми ништо, заздобих се (‘съвзех се’), запритега ме ‘свива ме (за болка)’ Запритега ме да раждам. Речн 118, 119. И с начинателно значение - запреметам, запремен’увам се 118. Това съвпадение е важно, тъй като за- е един от двата най-характерни префикса в новобългарската полипрефиксация (Ройзензон 1974: 183). Четири-пет са случаите с вторично про-: произишла 38а, произишли 6а, 37б, проразумелъ 6а. Словообразувателното значение е ‘действие, проявено за пръв път’. Например: Но на велико зло произшло гркомъ Иванково приетелство. 31б; Ноя ... проразумелъ, защо от негово семе и родъ хощетъ Богъ паки наплънити землю. 6а. Тази честота отново говори за новобългарския народен характер на словообразувателния тип, тъй като "глаголите с вторична представка про- винаги са заемали скромно място в системата на полипрефиксалните образувания в древните и в съвременните славянски езици; нямаме такива примери от старославянските паметници" (Ройзензон 1974: 171). Останалите словообразувателни типове са представени с по един глагол, напр.
препоменухомъ 57а - срв. или мислиш да ни препродаваш? НХ 327
(Доспей) със значение ‘повторно извършване на действието’. Подобно: препроводилъ
житие НФ 100 и 101 със значение ‘преминаване през нещо’; превъзнели 37б
със значение ‘превъзходна степен на признака’; срв. Никой никого не препознавал.
СНУ 5: 184; разпространили 11б със значение ‘разпръсване на действието
в разни страни’ - срв. расфръльале каменьете. СНУ 5: 180; предсказувалъ
НФ 103 (както в: Теодора пр Съгласуват се фактите с "Историята" и с тенденциите в народния език относно отрицателните характеристики на някои префикси. Днес българският език е на първо място между славянските езици със своето вторично до-, но то липсва в старобългарски, дамаскините, днешния самоковски говор и у Паисий. Също и на- става продуктивно от 19. в. насам, а липсва не само в старобългарски и дамаскините (вж. таблиците у Ройзензон), но и у Паисий. Според нас от приведените данни произтича естествен извод, че езикът на Паисиевата "История" е тясно сроден с народния новобългарски език и в областта на глаголното словообразуване. Това се по-твърждава и от сходството при два словообразувателни типа от суфиксалното словообразуване, а именно при продуктивните модели за образуване на несвършени глаголи със суфикс -ува-, който в историята на повечето новобългарски говори е изместил старобългарския суфикс -ова. По първия словообразувателен тип несвършени глаголи се образуват от мотивиращи съществителни със значение лично звание, състояние и др.: господствували 3а, царствували 3б и 5а, епископствували НФ 91. Формата за сегашно време дарува ся 1а е много показателна при решаването на въпроса за родния говор на Паисий, понеже противостои на мнението, че това е западнософийският говор на с. Кралев дол, Пернишко, където презентната основа съдържа суфикса -у- (даруе и под.). Срв. в говора на с. Доспей, Самоковско: Него даруват "кърпа". СНУ 6: 31. Освен това: попувам, другувам ‘другарувам’, даскалувам и др. Речн.; да владичествува ХС 29 и др. В "Историята" се срещат следните вторични несвършени глаголи, образувани с -ува- от свършени глаголи: въспоменувалъ 21б, срв. св. в. въспоменемъ 53б; покорували 38а, св. в. да покоратъ 11а; преписували 5а, подписували се 51а и НФ 96, укорували 51б; по НФ: предсказуваль 103, наказуваль 100, показуваль 98. В самоковския говор от 19. в. това е изненадващо продуктивен словообразувателен тип, дори прекалено агресивен спрямо моделите с други имперфективиращи суфикси. Това масово унифициране на форманта опростява имперфективацията, като позволява и да се избегнат придружаващи редувания на гласни и съгласни. При мотивиращи глаголи със суфикс -н- той се запазва в производния глагол. Ето няколко от многобройните случаи: по ХС - сèднуватъ и преглèдува 146, застàнуватъ 145, измùслюватъ 38, очèкува 75; намеруватъ се Хрон 50. Типът е извънредно активен и през 20. в., например Ем го бие, ем го испùтува. СНУН 53: 554, Доспей; Ним приказували стари, па они нам. СНУ 5: 180, Доспей; от Речн: Ке отплàтуваме (‘отплащаме’) невестата; лèгнувам, сèднувам, умтрувам се, качỳвам се, смрàзувам се, превр̀ътувам, сорùнува се и т.н. В градския самоковски говор: Йа много не се завр̀ътувам у кашчи. ШБ 218 и др. В "История славеноболгарская" има стотици производни думи, образувани според десетки такива словообразувателни типове, които са представени от две и повече лексеми и имат паралели в югозападния самоковски говор от 19. и 20. в., следователно могат да бъдат окачествени като народни новобългарски. Според 25 от тях Паисий е образувал съществителни, според 5 - прилагателни, според повече от 40 - глаголи. Освен това в около 25 случая на словообразувателни типове в говора съответстват в "Историята" единични лексеми. Общо погледнато, установени са около 95 новобългарски словообразувателни типа, според които са създадени производни лексеми, най-вече афиксални. От тези числа според нас следва заключение, че въпреки зависимостта на текста от езиковата форма и съдържанието на изворите "История славеноболгарская" е написана на новобългарски в основите си език - поради характера не само на синтаксиса и изобщо на граматичната му структура, а и на най-застъпения в нея начин на словообразуване. Накрая си позволяваме забележката, че за окончателна преценка на "относителното тегло" на народния език и книжните елементи в труда на Отец Паисий би било полезно едно по-основно опознаване на диалектната лексика от периода на Възраждането.
ЛИТЕРАТУРА Андрейчин 1962: Андрейчин, Л. Езикът на Паисиевата "История славеноболгарская" и началото на новобългарския книжовен език. - Български език, № 6. Андрейчин 1977: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София. Георгиева 1962: Георгиева, Е. Някои словообразувателни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. - Български език, № 6. Минчева 1982: Минчева, А. Езиковата ситуация в българските земи през XVIII в. и Паисиевата "История славеноболгарская". - Старобългаристика, № 4. Райков 1989: История славеноболгарская. Т. 1. и 2. Паисий Хилендарски. История славеноболгарская (1762). Зографска чернова. София. Ройзензон 1974: Ройзензон, Л. И. Многоприставочные глаголы в русском и в других славянских языках. Самарканд.
СЪКРАЩЕНИЯ БА - Ангелов, Б. Съвременници на Паисий. Т. II. София, 1967. ВН - Вековно наследство. Българско народно поетично творчество. Т. 3. София, 1976. НП - В. Стоин. Народни песни от Самоков и Самоковско. София, 1975. НФ - Паисий Хилендарски. История слав±ноболгарская. Стъкмил за издание съ увод и пояснителни бележки Никола Филипов. София, б.г. (Цитатите са от допълнения по Котленския препис). Речн - Д. Вакарелска-Чобанска. Речник на самоковския говор. София, 2005. Сам - Д. Вакарелска-Чобанска. Самоковският говор. София, 2002. СНУ - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1891. СНУН - Сборник за народни умотворения и народопис. София, 1961. ХС - Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Принос към историята им от турското завоевание до Освобождението. София, 1913. Хрон - Хроники и пътеписи за Самоков. XIV-XIX век. София, 2003. ШБ - Шапкарев, Ив., Л. Близнев. Речник на самоковския градски говор. София, 1967.
© Мария Деянова
Други публикации: |