|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАРАШКЕВ ХАДЖИЕВ: "ДА
СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ НАЦИОНАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО..." Огнян Стамболиев
- Уважаеми Маестро Хаджиев, след "Мнимият болен" и "Звезда без име", които имаха голям успех в София, Варна и Пловдив, написахте още две нови опери... - Всъщност новите ми опери са три: "Ревизор", "Йоан Кукузел" и "Бабината питка". - Бихте ли ги представили? - На гениалната комедия на Гогол се спряхме с моя дългогодишен сътрудник - либретиста Банчо Банов. Запазихме структурата на първоизточника, като премахнахме няколко сцени и увеличихме обема на някои роли. "Ревизор" е опера-сатира, в която има моменти на буфонада и гротеска. Написана е на достъпен за широката публика език - знаете, че така пиша аз. Няма хор и балет - следователно може да се определи като камерна. Централните партии, както може да се предположи, са за бас (характерен) - на Градоначалника, а Хлестаков, разбира се, е тенор! Особеното тук е, че майката е сопран, а дъщерята - мецосопран. Осип е бас. Бобчински и Добчински са характерни тенори и звучат почти еднакво. Има и още няколко по-малки роли. Клавирът завърших през миналата година (1988), а сега довършвам оркестрацията. - Сигурно скоро ще бъде поставена на сцена? - Надявам се. - Напоследък нашите оперни театри се отдръпнаха от българската опера. Те не могат да разберат, че няма национален музикален театър без национална опера. - Така е. Учил съм и в Чехия и знам добре, че там родното се цени повече от чуждото. Така е и в Русия, и в Полша, и в Германия. И на много други места. Имахме добра традиция - да откриваме всеки нов оперен сезон с българска творба. Традиция още от основаването на Националната опера през 1922 година. Така беше и в страната. Напоследък я изоставихме... - Оперните директори и диригенти ограничиха съвсем репертоара - все едни и същи заглавия, навсякъде само Верди, Доницети, Пучини, малко Моцарт, Бизе, Чайковски и това е май всичко. - Да, за съжаление, е точно така. Освен това се пее вече само на италиански и това отблъсква широката публика, младите, децата. - Мисля, че за нашите читатели ще бъде интересно да представите и другото ново заглавие, което вече завършихте - "Йоан Кукузел"? - Заглавието е работно. Либретото написа режисьорът Васил Мирчовски, който е познат и като автор на добри пиеси (може би си спомняте сполучливата му драма за Левски, която бе показана и от Телевизионния театър?). Та той ми предложи своята интересна пиеса "Певецът с белег на окото", вече играна от някои театри в страната, за Йоан Кукузел. Знаете от собствен опит, като драматург в операта и либретист, колко трудно се намират подходящи сюжети за опера. Прехвърлих много книги, пиеси, различни текстове. Затова много се зарадвах, като я открих. Написах я бързо - за 34 дни! Още не е оркестрирана, но мисля в скоро време да я завърша, за да бъде готова за сцената. - А кой ще я постави? - За моя радост, към нея вече прояви интерес Българското национално радио. Реализира се първо един радиовариант, а след него се проектира и един телевизионен. Но това е опера преди всичко за сцена и затова се надявам в скоро време да бъде поставена в някой от седемте ни оперни театри. - Как определяте "Йоан Кукузел"? - Като романтична опера-балада. Централната роля е за тенор - не би могла да бъде за друг вид глас, нали? Има и две главни женски партии: Майката - за мецосопран и младата Елефтерия, дъщерята на византийския император - за лиричен сопран. Хорът е само мъжки, задкулисен, а оркестърът не е голям - двоен състав. - Как представяте героя си?
- Кажете няколко думи и за новата си детска опера. Напоследък у нас творчеството за деца мина на заден план... - Да, така е. А децата са утрешната ни публика. И ако българската държава не го проумее, последиците няма да са приятни. "Бабината питка", по либрето също от Васил Мирчовски, е произведение за най-малките и е съвсем достъпно като музикален изказ. Може да се постави и от самодеен детски състав, и от професионален оперен или оперетен театър. Има малко балет и хор. Но музиката не е естрадизирана, както пишат някои автори за деца. Не бива малките да свикват отрано с тези интонации, те и без това ще ги преследват навсякъде. Естрадата е нещо толкова агресивно! - Маестро Хаджиев, в Русе от три години с успех се играе Вашата най-прочута опера - "Луд Гидия", поставена по повод 75-годишнината Ви за фестивала "Мартенски музикални дни"... - Радвам се, този спектакъл се получи. Хубава постановка, чудесни изпълнители: Виолета Шаханова (Зорница), Евгени Леков и Златан Маринов (Илия), Стефан Димитров и Наско Анастасов (Осман бей), Пенка Дилова (Майката на Зорница) - наистина силен певчески и актьорски състав. Отличен е и хорът на много талантливата и взискателна Томина Сидова. Ще се радвам ако постановката се поддържа все така. В Пловдив се игра близо 30 години - повече от "Травиата", а във Варна - повече от 20. Без прекъсване! Това винаги ме е радвало. - Да, това е рекорд, ненадминат досега, за българска опера. "Луд Гидия" е играна на всички сцени у нас, а и на много места в Европа, дори и в далечния Брюксел... - Българската опера заслужава повече грижи и внимание. Редно е да се грижим повече за националното творчество... София, май 1990
© Огнян Стамболиев |