|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Международна година на Моцарт С ИСКРЕНОСТ И ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОСТОТА Методи Захариев
Немного на брой - само 26 - по текст на немски, френски и италиански поети, соловите песни на Моцарт стоят някак встрани от творчеството му, а и той ги е считал за „нещо странично, допълнително”. Като следва някои образци в този, тогава съвсем млад, жанр - от своите велики предшественици Хайдн и Глук, Волфганг Амадеус създава своите камерни вокални опуси с не по-малко вдъхновение от останалите си творби. И може да се каже, че в песенния жанр, както и в областта на арията, Моцарт е успял да каже всичко, което е пожелал, достигайки една висша одухотвореност на изказа при присъщото му съвършенство на формата. В своите интерпретации на осемте избрани песни двете солистки на Студиото,
нашите известни изпълнителки Виолета Шаханова-Стамболиева (сопран) и Адриана
Грекова (мецосопран) постигнаха истинско творческо превъплъщение и намериха
нужните им нюанси, с които да разкрият емоционалната същина на всяка песен,
при това с искреност и художествена простота, лишени от всякаква сантименталност.
Със забележително проникновение в текста - музикален и словесен - В. Шаханова
Във втората част на вечерта Тодор Петров, много добър познавач на творчеството на Моцарт, представи оригинална интерпретация на проблемната за всеки изпълнител Фантазия в ре минор, а съпроводите му бяха образец на високо майсторство. Всъщност за съпровод тук едва ли можеше да се говори, а по-скоро за сътворчество.С не по-малък успех прозвучаха и оперните фрагменти от „Сватбата на Фигаро” и „Дон Жуан”, както и трудния Мотет, опус 165. Тук двете солистки се „превъплътиха”, макар и концертно, в ролите на Сузана, Керубино, Графинята, Марцелина и Церлина, с които спечелиха възторга на благодарната русенска публика. Радостното е, че сред нея имаше и немалко млади хора, които се докоснаха за първи път на живо до прекрасния, неземен свят на Моцарт.
© Методи Захариев |