КАК ИВАНКА ИВАНОВА МИСЛИ ЗА ВИСОКАТА ЧЕСТ

Елена Владова

web | 16 истории на Иванка Иванова

Иванка Иванова беше жена на честта. Но не изобщо на честта, а на високата чест. А това е по-трудно. Защото изисква повече усилия.

И понеже беше жена на честта, си купи един Тазманийски дявол - рядко животно, което живее само на остров Тазмания. Как се сдоби с него - само тя си знае.

И понеже Иванка Иванова разбра, че с една гола чест нищо не може да постигне, започна да използва Тазманийския дявол тогава, когато не искаше сама да си помогне. Вместо да отговори някому на място точно когато трябва, тя вадеше от чантата си малкото животно и заявяваше гордо: “Знаете ли какво е това? Това е Тазманийски дявол”. И хората, които не очакваха да им се случи точно това, а нещо много по-страшно, като казани думи, например, зяпваха и оставаха безмълвни.

Иванка Иванова се привърза към Тазманийския дявол. Носеше го със себе си на коктейли, на вечеринки, на партита, на срещи с мъже, на пазара... Докато един ден не се събуди от шумове и крясъци под прозореца си.

“И ние държим на високата чест. Искаме и ние Тазманийски дявол”, крещяха хората.

“Искаме и ние да си Го имаме... Може и на бартер - ще си го разменяме, ще се сплотим покрай него, ще се грижим за него, обещаваме...”

Иванка Иванова открехна крадешком пердето. Сред хората видя съседи, роднини, шефа си.

Малкият Тазманийски дявол кротко спеше в панера, защото за работния му ден беше още много рано.

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Елена Владова "16 истории на Иванка Иванова", Вн., изд. "Сталкер", 2002.